Парещ въглен днес е любовта ми и изгаря бавно моята душа - тя ще почернее от скръбта ми, а от болка аз ще замълча.   Няма да те моля и не мога - за щастие протегнала ръка като просяк, мразещ даже Бога. Аз от болката ще замълча.   Ще я скрия някъде дълбоко. С вдигната глава ще продължа. Ти оставаш все така високо….. Болката е адска, но……МЪЛЧА!                          06.06.2010 – 19.15